Руската отрова

Борислав Скочев

Не, не става дума за талия, с който през 2003 беше отровен руският писател и разследващ държавната корупция и състоянието на руската армия журналист Юрий Шчекочихин. Нито за полония, с който беше отровен офицерът от ФСБ Александър Литвиненко, принуден да емигрира след като обвини във връзки с мафията държавното ръководство и това на органите за сигурност. Нито за неизвестната отрова, с която Анна Политковская беше отровена на път за Беслан, след като беше уговорила чеченския президент в нелегалност Аслан Масхадов да убеди терористите да освободят заложниците. Нито за новичока за Скрипал и дъщеря му. Нито дори за отровата за трима български граждани през 2015 г.

Става дума за отровата, която се е просмукала във всички органи на българската държавност след 1944 г., когато съветските окупатори инсталираха на власт онези, които водиха терористична война срещу собствената си държава още от 20-те години. Отровата, унищожила националното чувство и насадила робска услужливост пред окупатора. Същата отрова сега избива изпод тънката европейска кожа на управляващите усвоители на европейски средства.

Вчера тази сервилност се прояви в скриване на протестиращите срещу посещението на Медведев от очите на руснаците. За да не се развали рахатя на пълномощника на руския господар, бяха паркирани микробуси пред протестиращите. Бяха обградени от десет пъти повече полицаи, които иначе отсъстват от българските села, отваряйки тлъста хранилка за охранителните фирми на бивши милиционери.

“Ние не ви пречим да упражните гражданското си право” - с тарикатска усмивка разправяше един от полицейските офицери. От тези “права” до арестите на протестиращите, ако се съберат двама в Путинова Русия, има една крачка.

По същество скриването на гражданския протест от погледа на руския “началник” не е ли същото като скриването на главата в пясъка, когато руски агенти тровят български граждани?! Да, същото е – дефицит на национално достойнство и независимост първо в главата, а после в делата.

5 март 2019